8 feb 2009, 0:35

Отпечатък

1.3K 0 17
Аз твоята ръка не ще докосна,
ти - моята едва ли ще държиш...
Без думи, имена и без въпроси
по моя поглед бавно ще вървиш.

Аз в твоя ще завържа златни люлки
и нежно ще люлея любовта...
Очите ни блестят! (като светулки
във дланите на влюбена жена)

Танцуват в тях искрите на сърцето
и не слова са нужни, за да знам,
че аз ще бъда винаги, където
ще бъдеш ти. И няма да си сам!

И знаеш ти какво ще е нататък
(откакто свят светува е така!).
Не думите оставят отпечатък,
а погледът, пронизал две сърца...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...