Отпий от мене глътка нежност
Твоя съм, но ти това го знаеш
и знаеш - винаги ще е така.
Отпий от мене глътка нежност
и капка бяла чистота.
Вземи ме, топло ме докосвай...
Дъхът ти нека ме погали.
С невинност на цветя ме омагьосай -
на рози току-що набрани.
Желая те и знам - ти мене също.
Телата си в едно сега да слеем...
На рози ароматът ни обгръща
в завивките ни - алено червени.
Вържи ръцете ми с копринена дантела.
Очите също, нека те усещам.
Прави със мен каквото пожелаеш.
Сега съм твоя, тръпнеща, гореща.
Усещам леката прохлада,бризът.
Море, от лунна светлина обляно...
А аз съм бряг, вълните в мене влизат,
разбиват се и се превръщат в пяна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яница Ботева Все права защищены
