11 авг. 2009 г., 17:49

Отплаване 

  Поэзия » Другая
667 0 1

И последният залез някога идва,

разхождам се боса в поля от коприва,

не боли, а от болка бавно умирам

и очите нещастни не мога да скрия.


Диаманти в катрана без блясък остават,

вятърът с грохот вратите затваря,

съдбата нахлува и разпилява листата,

всичко отлита, защо ли да чака?


В пепел заровена, лицето си скривам,

изпивам отрова, но само заспивам,

отчаяна, отдавна превърнала се в никой,

още живея, но всъщност - насила.

© Теди Дамянова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??