И последният залез някога идва,

разхождам се боса в поля от коприва,

не боли, а от болка бавно умирам

и очите нещастни не мога да скрия.

Диаманти в катрана без блясък остават,

вятърът с грохот вратите затваря,

съдбата нахлува и разпилява листата,

всичко отлита, защо ли да чака?

В пепел заровена, лицето си скривам,

изпивам отрова, но само заспивам,

отчаяна, отдавна превърнала се в никой,

още живея, но всъщност - насила.