И последният залез някога идва,
разхождам се боса в поля от коприва,
не боли, а от болка бавно умирам
и очите нещастни не мога да скрия.
Диаманти в катрана без блясък остават,
вятърът с грохот вратите затваря,
съдбата нахлува и разпилява листата,
всичко отлита, защо ли да чака?
В пепел заровена, лицето си скривам,
изпивам отрова, но само заспивам,
отчаяна, отдавна превърнала се в никой,
още живея, но всъщност - насила.
© Теди Дамянова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
