Отражение
Как искам в очите ти да се събудя,
да грейне в тях разтворена нощта,
ах, как мечтая да съм тази - друга,
която с полъх в теб разпалва радостта.
Вградена в твоя зид от спомени,
в основите на мъжката душа,
сама превърнала се в корени,
с които към живота те държа.
Преплитам поглед с твоя - огледало,
устата - цвете, онемява в миг,
ти целия ми образ наедно си сбрало -
лице, замръзнало във вик.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивалина Петкова Все права защищены
