5 нояб. 2008 г., 08:47

Отражението

635 0 1
Леден мрак.
Живота обгръща ти.
Леден мрак.
Душата пропъжда ти.
Леден мрак.
И хората тръгват си.
Леден мрак.
И сам ти си вождът си.

Изгубен. Далечен.
Невиждащ. Нехаещ.

Стоя и търся себе си.

Мрачно е, тъмно е, сиво е, страшно е.
Не зная кой съм и не зная що да направя.

Прокрадвам се.
Тихо и бавно.
Нахлувам.
В собственото си съзнание.
Плаша се, страх ме е.

Мрачно е, тъмно е, сиво е, страшно е.

И стъпка след стъпка
губя се повече.

Мрачно е, тъмно е, сиво е, страшно е.

Непознато.
Безразлично.
С вкус на желязо.
Стоя пред езеро голямо.
И виждам едно огледало.
Огледало с отражения чужди.
Огледало с отражения ненужни.
И мене няма ме.
И страх ме е, и ми е студено.
И жал ми е, и ми е простено.

Това огледало живота показва ми.
Студено.
Нехайно.
Непознаващо.
Колебание даряващо.

Да, в това отражение аз ще живея.
Така както и ти в моето ще си криеш жалея.

Знам, че и ти не се познаваш.
Знам, че пред същото огледало се изправяш.
И виждаш това отражение.
В което ти самият си просто видение.
Живееш живота на другите.
Защото човекът е кралят на думите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рен Леан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...