20 окт. 2009 г., 21:39

Отрицание

816 0 3

Не те обичам,
не се връщай,
върви си в твоя малък и затворен свят,
сълзите ми недей поглъща,
ледът остана само между нас.

 

Не те обичам,
не се връщай,
недей да ходиш вечно подир мен,
във нашата просторна къща
залезе вече утрешният ден.

 

Не те обичам
и забравих
как устните ти в мрака ми шептят.
Не те обичам,
не разбра ли?
Върви си,
остави ме сам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Енея Ендимион Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • отново брилянтно... позволи ми, обаче едно мнение... защо не замениш "не се връщай", с "недей се връща", например, просто за благозвучие... тази игра на минало и бъдеще в залеза на утрешния ден е много оригинална. отново поздравления
  • благодаря ви! за мен е важнен всеки коментар
  • ...върви си в твоя малък и затворен свят...
    твърде много са дребните души и светове, които срещаме.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...