20 oct 2009, 21:39

Отрицание 

  Poesía » De amor
598 0 3

Не те обичам,
не се връщай,
върви си в твоя малък и затворен свят,
сълзите ми недей поглъща,
ледът остана само между нас.

 

Не те обичам,
не се връщай,
недей да ходиш вечно подир мен,
във нашата просторна къща
залезе вече утрешният ден.

 

Не те обичам
и забравих
как устните ти в мрака ми шептят.
Не те обичам,
не разбра ли?
Върви си,
остави ме сам.

© Енея Ендимион Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • отново брилянтно... позволи ми, обаче едно мнение... защо не замениш "не се връщай", с "недей се връща", например, просто за благозвучие... тази игра на минало и бъдеще в залеза на утрешния ден е много оригинална. отново поздравления
  • благодаря ви! за мен е важнен всеки коментар
  • ...върви си в твоя малък и затворен свят...
    твърде много са дребните души и светове, които срещаме.
Propuestas
: ??:??