30 июн. 2019 г., 23:38

Отрова

578 0 0

Теб те няма, дори не си до мен
Но, където и да отида, аз те усещам
Можеш ли да ме усетиш
Защо просто не мога да те забравя
Искам да сменя кожата си, за да се отърва от теб
Можеш ли да ме чуеш?

 

Как смееш да се преструваш на жертва
Тези измъчени очи, те виждат преструвките ти
Прозират те цялата
Но ти още ме държиш в плен
И ме караш да мисля, че те заслужавам
Но аз те мразя, мразя те

 

Чувствам, че се задушавам
Това е повече, отколкото мога да понеса
Но никога нищо не се променя в края на краищата
Не трябва повече да се задушавам
Ти си отиде и ме освободи
Но никога нищо не се променя в края на краищатa

 

Сега се отказвам, никога не ще се върна към миналото
Продължавам да усещам вкуса на твоята отрова
Не искам да усещам вече вкуса на твоята отрова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Богданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...