30 июн. 2019 г., 23:38

Отрова

576 0 0

Теб те няма, дори не си до мен
Но, където и да отида, аз те усещам
Можеш ли да ме усетиш
Защо просто не мога да те забравя
Искам да сменя кожата си, за да се отърва от теб
Можеш ли да ме чуеш?

 

Как смееш да се преструваш на жертва
Тези измъчени очи, те виждат преструвките ти
Прозират те цялата
Но ти още ме държиш в плен
И ме караш да мисля, че те заслужавам
Но аз те мразя, мразя те

 

Чувствам, че се задушавам
Това е повече, отколкото мога да понеса
Но никога нищо не се променя в края на краищата
Не трябва повече да се задушавам
Ти си отиде и ме освободи
Но никога нищо не се променя в края на краищатa

 

Сега се отказвам, никога не ще се върна към миналото
Продължавам да усещам вкуса на твоята отрова
Не искам да усещам вече вкуса на твоята отрова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Богданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...