Jun 30, 2019, 11:38 PM

Отрова 

  Poetry » Other
398 0 0

Теб те няма, дори не си до мен
Но, където и да отида, аз те усещам
Можеш ли да ме усетиш
Защо просто не мога да те забравя
Искам да сменя кожата си, за да се отърва от теб
Можеш ли да ме чуеш?

 

Как смееш да се преструваш на жертва
Тези измъчени очи, те виждат преструвките ти
Прозират те цялата
Но ти още ме държиш в плен
И ме караш да мисля, че те заслужавам
Но аз те мразя, мразя те

 

Чувствам, че се задушавам
Това е повече, отколкото мога да понеса
Но никога нищо не се променя в края на краищата
Не трябва повече да се задушавам
Ти си отиде и ме освободи
Но никога нищо не се променя в края на краищатa

 

Сега се отказвам, никога не ще се върна към миналото
Продължавам да усещам вкуса на твоята отрова
Не искам да усещам вече вкуса на твоята отрова

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??