30.06.2019 г., 23:38

Отрова

574 0 0

Теб те няма, дори не си до мен
Но, където и да отида, аз те усещам
Можеш ли да ме усетиш
Защо просто не мога да те забравя
Искам да сменя кожата си, за да се отърва от теб
Можеш ли да ме чуеш?

 

Как смееш да се преструваш на жертва
Тези измъчени очи, те виждат преструвките ти
Прозират те цялата
Но ти още ме държиш в плен
И ме караш да мисля, че те заслужавам
Но аз те мразя, мразя те

 

Чувствам, че се задушавам
Това е повече, отколкото мога да понеса
Но никога нищо не се променя в края на краищата
Не трябва повече да се задушавам
Ти си отиде и ме освободи
Но никога нищо не се променя в края на краищатa

 

Сега се отказвам, никога не ще се върна към миналото
Продължавам да усещам вкуса на твоята отрова
Не искам да усещам вече вкуса на твоята отрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Богданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...