10 янв. 2008 г., 11:37

Отровна чаша

791 0 1

Звездна нощ! Нейде в дълечината

чуват се капчуците на любовта.

За миг затихва всичко и се чува клаксон -

клаксонът на любовта.

 

Отвежда ме на тихо място,

в слабо осветена стая, маса, две чаши -

чашите с отровата на любовта.

 

Жадна съм и сладката отрова вливам

с големи глътки в моята уста.

Дали да я допия? И - край! Остана празна.

 

Отрови ме и страдам, но страдаш ли и ти за мен?

Твоята чаша си стои и чака да отпиеш!

Стоя и аз с нея!

 

Ще отпиеш и ще чакам дотогава.

Тя те съблазнява и ще съблазни, то е ясно,

но дали ще съм и аз с теб.

 

Отровата в мен се разгради и всичко хубаво уби.

Ти ще изпиеш чашата с отрова,

но за мен ще бъде много късно.

 

Аз не искам да пострадам!

Аз далече съм от теб сега!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ана Узунова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...