10 янв. 2008 г., 11:37

Отровна чаша 

  Поэзия
557 0 1

Звездна нощ! Нейде в дълечината

чуват се капчуците на любовта.

За миг затихва всичко и се чува клаксон -

клаксонът на любовта.

 

Отвежда ме на тихо място,

в слабо осветена стая, маса, две чаши -

чашите с отровата на любовта.

 

Жадна съм и сладката отрова вливам

с големи глътки в моята уста.

Дали да я допия? И - край! Остана празна.

 

Отрови ме и страдам, но страдаш ли и ти за мен?

Твоята чаша си стои и чака да отпиеш!

Стоя и аз с нея!

 

Ще отпиеш и ще чакам дотогава.

Тя те съблазнява и ще съблазни, то е ясно,

но дали ще съм и аз с теб.

 

Отровата в мен се разгради и всичко хубаво уби.

Ти ще изпиеш чашата с отрова,

но за мен ще бъде много късно.

 

Аз не искам да пострадам!

Аз далече съм от теб сега!

 

© Ана Узунова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??