Jan 10, 2008, 11:37 AM

Отровна чаша 

  Poetry
632 0 1
Звездна нощ! Нейде в дълечината
чуват се капчуците на любовта.
За миг затихва всичко и се чува клаксон -
клаксонът на любовта.
Отвежда ме на тихо място,
в слабо осветена стая, маса, две чаши -
чашите с отровата на любовта.
Жадна съм и сладката отрова вливам
с големи глътки в моята уста.
Дали да я допия? И - край! Остана празна.
Отрови ме и страдам, но страдаш ли и ти за мен?
Твоята чаша си стои и чака да отпиеш! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ана Узунова All rights reserved.

Random works
: ??:??