10.01.2008 г., 11:37 ч.

Отровна чаша 

  Поезия
631 0 1
Звездна нощ! Нейде в дълечината
чуват се капчуците на любовта.
За миг затихва всичко и се чува клаксон -
клаксонът на любовта.
Отвежда ме на тихо място,
в слабо осветена стая, маса, две чаши -
чашите с отровата на любовта.
Жадна съм и сладката отрова вливам
с големи глътки в моята уста.
Дали да я допия? И - край! Остана празна.
Отрови ме и страдам, но страдаш ли и ти за мен?
Твоята чаша си стои и чака да отпиеш! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Узунова Всички права запазени

Предложения
: ??:??