Звездна нощ! Нейде в дълечината
чуват се капчуците на любовта.
За миг затихва всичко и се чува клаксон -
клаксонът на любовта.
Отвежда ме на тихо място,
в слабо осветена стая, маса, две чаши -
чашите с отровата на любовта.
Жадна съм и сладката отрова вливам
с големи глътки в моята уста.
Дали да я допия? И - край! Остана празна.
Отрови ме и страдам, но страдаш ли и ти за мен?
Твоята чаша си стои и чака да отпиеш! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация