23 июл. 2011 г., 19:57

Отрязък от време

843 0 0

Свада за един боклук,

наречен хапка;

между квартални птици

с крясъци и мелодрами

с хорски битовизми.

Малко перушина

наранена гордост

и един отива си със хляба.

Другите са недоволни,

примирени,

така се оцелява.

За последно патрулират

и безстрастно

и самотно -

те отлитат,

няма чувства,

а инстинкти.

Оставят пусто място

с малко пух и перушина,

наранена гордост

вятърът довява,

но и тя се разпилява,

перушината отлита

и остава пусто място.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...