23.07.2011 г., 19:57

Отрязък от време

842 0 0

Свада за един боклук,

наречен хапка;

между квартални птици

с крясъци и мелодрами

с хорски битовизми.

Малко перушина

наранена гордост

и един отива си със хляба.

Другите са недоволни,

примирени,

така се оцелява.

За последно патрулират

и безстрастно

и самотно -

те отлитат,

няма чувства,

а инстинкти.

Оставят пусто място

с малко пух и перушина,

наранена гордост

вятърът довява,

но и тя се разпилява,

перушината отлита

и остава пусто място.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...