Свада за един боклук,

наречен хапка;

между квартални птици

с крясъци и мелодрами

с хорски битовизми.

Малко перушина

наранена гордост

и един отива си със хляба.

Другите са недоволни,

примирени,

така се оцелява.

За последно патрулират

и безстрастно

и самотно -

те отлитат,

няма чувства,

а инстинкти.

Оставят пусто място

с малко пух и перушина,

наранена гордост

вятърът довява,

но и тя се разпилява,

перушината отлита

и остава пусто място.