27 апр. 2008 г., 12:20

Отсъствие

1.4K 0 7

      Внезапно преброени

      дните

      се разпаднаха

      несъбираемо.

      Пътеката

      отказа продължение.

      За новата ти същност

      няма срокове -

      животът е безкраен

      някъде на друго място.

      А утре

      няма да е същото

      без теб...                       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Минчева Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно! Ти си знаела, предчувствала си! Всичко е било в теб, без да осъзнаваш истината! Бъди силна, както в стиха ти!

    Човек не е остров, вътре в себе си затворен. Всеки е парче от континента,част от сушата. Ако морето отмие буца пръст, Европа ще намалее, както ако отмие един нос, както ако отмие имение на твои приятели или твое собствено. Всяка човешка смърт ме намалява, защото аз съм част от цялото човечество. И затова не пращай да питат за кого бие камбаната: Тя бие за теб!
    Джон Дън

    Животът продължава!
  • Ех, че хубаво казано и написано!
    с обич, Галя. Светли дни ти пожелавам!
  • Браво хареса ми Успех
  • Силно е. Поздрав.
  • Браво, Гале!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...