29 мая 2021 г., 08:00

Отвертката и пирона

828 4 15

Тя беше Отверка от шведска стомана.

С изпънато тяло и връх със звезда!

Със гумена дръжка - удобна... голяма!

Модерна Отверка с магнитна глава.

 

Тя, не разбираше - от нули... от фази.

Наистина вярваше, че е звезда.

Беше с развинтена, болна фантазия!

Една и единствена, днес на света!

 

Веднъж, тя погледна в кутия с пирони.

Хареса един - с железна снага.

Превключи магнита и взе да го гони.

В плен го поиска. На всяка цена!

 

И тя го придърпа набързо с магнита.

Посегна му грубо под куп железа.

Но щом го целуна, разбра без да пита,

че пиронът нямаше звездна резба.

 

Опита със хитрост на няколко пъти,

да бъде за него - красива съдба.

Но той й отказа - също толкова пъти.

Нямаше нужда от Отверка звезда.

 

 

Юри 

Йовев

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Yuri Yovev Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Иржи, DPP! 😊😊😊
    Нещастната отверка
    с пирона се прости!
    Тя винтче си намери
    със правилни резби!
  • Всяко нещо си иска майсторлък! И при вещите и при хората...Трябва да знаеш просто какво да употребиш... Отвертка- звезда не върви за пирон, както любов с грубост или без нежност при хората- също...Много добре си изразил тази идея, Юри!
  • Иване, Ели, Бистра!
    😀😊😀
    Отверка с Винтоверка
    заформи днес любов!
    Напълно тя изперка,
    отиде в Пирогов!
    Но там видя Пирони
    със някакви Дъски.
    Започна да ги гони,
    напълно откачи!
  • Дано да си намери винт тая отвертка 🙃🙃🙃

    А пиронът "Махни се Отвертко! Аз съм се врекъл във вярност на чук!"
  • 😀😀😀 Храбър пирон! Поздравления!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...