May 29, 2021, 8:00 AM

Отвертката и пирона

  Poetry
827 4 15

Тя беше Отверка от шведска стомана.

С изпънато тяло и връх със звезда!

Със гумена дръжка - удобна... голяма!

Модерна Отверка с магнитна глава.

 

Тя, не разбираше - от нули... от фази.

Наистина вярваше, че е звезда.

Беше с развинтена, болна фантазия!

Една и единствена, днес на света!

 

Веднъж, тя погледна в кутия с пирони.

Хареса един - с железна снага.

Превключи магнита и взе да го гони.

В плен го поиска. На всяка цена!

 

И тя го придърпа набързо с магнита.

Посегна му грубо под куп железа.

Но щом го целуна, разбра без да пита,

че пиронът нямаше звездна резба.

 

Опита със хитрост на няколко пъти,

да бъде за него - красива съдба.

Но той й отказа - също толкова пъти.

Нямаше нужда от Отверка звезда.

 

 

Юри 

Йовев

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Yuri Yovev All rights reserved.

Comments

Comments

  • Иржи, DPP! 😊😊😊
    Нещастната отверка
    с пирона се прости!
    Тя винтче си намери
    със правилни резби!
  • Всяко нещо си иска майсторлък! И при вещите и при хората...Трябва да знаеш просто какво да употребиш... Отвертка- звезда не върви за пирон, както любов с грубост или без нежност при хората- също...Много добре си изразил тази идея, Юри!
  • Иване, Ели, Бистра!
    😀😊😀
    Отверка с Винтоверка
    заформи днес любов!
    Напълно тя изперка,
    отиде в Пирогов!
    Но там видя Пирони
    със някакви Дъски.
    Започна да ги гони,
    напълно откачи!
  • Дано да си намери винт тая отвертка 🙃🙃🙃

    А пиронът "Махни се Отвертко! Аз съм се врекъл във вярност на чук!"
  • 😀😀😀 Храбър пирон! Поздравления!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...