29.05.2021 г., 8:00

Отвертката и пирона

826 4 15

Тя беше Отверка от шведска стомана.

С изпънато тяло и връх със звезда!

Със гумена дръжка - удобна... голяма!

Модерна Отверка с магнитна глава.

 

Тя, не разбираше - от нули... от фази.

Наистина вярваше, че е звезда.

Беше с развинтена, болна фантазия!

Една и единствена, днес на света!

 

Веднъж, тя погледна в кутия с пирони.

Хареса един - с железна снага.

Превключи магнита и взе да го гони.

В плен го поиска. На всяка цена!

 

И тя го придърпа набързо с магнита.

Посегна му грубо под куп железа.

Но щом го целуна, разбра без да пита,

че пиронът нямаше звездна резба.

 

Опита със хитрост на няколко пъти,

да бъде за него - красива съдба.

Но той й отказа - също толкова пъти.

Нямаше нужда от Отверка звезда.

 

 

Юри 

Йовев

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Иржи, DPP! 😊😊😊
    Нещастната отверка
    с пирона се прости!
    Тя винтче си намери
    със правилни резби!
  • Всяко нещо си иска майсторлък! И при вещите и при хората...Трябва да знаеш просто какво да употребиш... Отвертка- звезда не върви за пирон, както любов с грубост или без нежност при хората- също...Много добре си изразил тази идея, Юри!
  • Иване, Ели, Бистра!
    😀😊😀
    Отверка с Винтоверка
    заформи днес любов!
    Напълно тя изперка,
    отиде в Пирогов!
    Но там видя Пирони
    със някакви Дъски.
    Започна да ги гони,
    напълно откачи!
  • Дано да си намери винт тая отвертка 🙃🙃🙃

    А пиронът "Махни се Отвертко! Аз съм се врекъл във вярност на чук!"
  • 😀😀😀 Храбър пирон! Поздравления!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...