Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
5 авг. 2008 г., 10:04

Отворени очи... 

  Поэзия
1134 0 34

* * *

 

Прогледнах, Приятелю - щом си отиде!

Прогледнах, Мамо - щом ни напусна!

Спрях да помня стари обиди,

погребах молитвите в моите устни...

Промени се светът ми - обърна се,

смениха цвета си много картини,

летях високо но... в себе си върнах се,

за да се вгледам в очите си сини...

Там видях се сляп... като кърт,

затварях очите ви - срещнах смъртта...

Да!... Срещнах я - вашата смърт,

която погледна ме... и влезе в нощта...

Не беше моята... Мен ме подмина,

но ме изгледа студено - кръвнишки,

знам ли?! Може би имам години

или е тънка и... моята нишка?...

И днес ви чувам как разговаряте,

и се изгубвам на мислите в кривите...

Живите... На мъртвите очите затваряте,

а... мъртвите

отварят очите на... живите!...

 

* * *

© Валентин Желязков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Невероятно!
  • Това ми хареса... Особено много!
  • възхитително!!!!!!!
  • Благодаря на всички ви - Бяхте изключително мили към мен, благодаря ви!
  • Невероятно!
  • И точно тук е мястото да кажа Вълчо, че заслугата този стих да се роди е твоя. Вдъхнови ме твоят коментар оставен от теб под този мой стих: http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=125617
    БЛАГОДАРЯ ТИ ПРИЯТЕЛЮ!!!
  • страхотно,приятелю....страхотно!!!
    дано и ние отворим на някой очите....
    след време.........
  • Много хубави стихове прочетох днес, и твоят е един от тях Валентино!
  • "мъртвите отварят очите на живите"...дано!
  • "Живите... На мъртвите очите затваряте,

    а... мъртвите

    отварят очите на... живите!..."

    Обаче късно е...Светлинни мигове
    делят едни очи от мъртви погледи...
    И непосмелите да проумеят туй що виждат
    в сълзите крият своята безпомощност...

    Благодаря за замислящия стих, Вальо...

  • Стих, чийто край поставя началото на доста дълбок размисъл.
    Но аз се радвам, че прочетох този стих
  • Това ми хареса... Особено много!
  • Силен стих, Валентино!!! Поспрях се за дълго тук под него тази вечер и се радвам, че те има! Няма да повтарям другите, просто ще те прегърна за стиха!...
  • Закова ме!!!
  • Моите затворих ги умишлено - от взиране се уморих !!

    Харесвам твоята философия! Поредният силен стих !!!
  • Забравяме тези истини често,заради всичко което ни връхлита.Благодаря,че ни напомни!!!
    Поздрав!
  • Мъдрост,класика и красота!!!Както винаги, разбира се.Поздрави и адмирации!!!
  • Вярвам ти...
    а после кой запълва празнината?

    Мъдър и провокиращ отново!
    Поздрав!
  • тъжно...болезнено тъжно...до сълзи...
    само ти можеш така да ме развълнуваш...до болка...
    наистина...убийствена истина...Боже...как ме трогна...
    Валентино...
  • Много силно, а финала ни кара да се замислим. Истина е!
  • Много е силно.
  • Жестоко...
    А днес как се радвах на един щъркел как летеше в кръг над мен високо в небето - пробужда размисли и ти и той...
    Стискам ти ръката - винаги има какво да ни кажеш...Поклон!!!
  • Страхотен,силен стих!Кара ни да се замислим.
  • Страхотен финал!!
  • Много силно!!!
  • Настръхвам!Истината изригва с пълна сила от всеки ред.
    Замислих се!Защо трябва очите си да отворим едва когато сме на срещата със смъртта?
    Питам се!Защо ние хората сме устроени така?
    Поздрав за невероятния стих!
  • ...да живеят и да помнят...

    Човечеее*
  • Без думи! Убийствена истина!
  • силен стих и много тъжен защото има много истина.продължавай да твориш
  • Невероятен извод!
    Ако всички го проумеем, по-стойностно ще заживеем!
    Поздрав!
  • Много вярно!
    Поздрав за стиха, Вальо!
  • Харесах
  • !!!
    Аплодисменти!!!
  • "Живите... На мъртвите очите затваряте,
    а... мъртвите
    отварят очите на... живите!..."

    Силен и мъдър стих! Замисли ме... Натъжи ме... И ми отвори очите! Но ти си жив, Поете! И дишаш чрез словото си!
    Сърдечен поздрав, Валентино!
Предложения
: ??:??