1 мар. 2008 г., 19:07

Отвъд думите

2.1K 1 16
"Чети ме! Още ще ти пиша..."
Яна Кременска



Прощавай ми прибързаните думи
и закъснелите със векове послания.
Детинското доверие във чудо,
след дългите пропадания някъде.
Присвитото във ъглите на устните,
когато гледам как светът старее.
Борбата на внезапното пробуждане
с неистовия навик на въртенето.
Разбирай ме, ако стоя вглъбена,
със гръб към теб,
във центъра на времето.
Заета съм да сгъвам книжни жерави.
Нали съм дъщерята на надеждата.
Старая се да не приемам нищо лично.
Кротя непримиримото в сълзите си.
Прощавай ми неволната себичност
във жаждата да те узная истински.
Усмихвай се на нежните ми спомени
и ме намирай винаги във залеза.
Накрая на вселената отглеждам рози
и виждам със сърцето си най-важното.
Откривай ме из хладното на думите,
след бягствата на дълги разстояния.
След сто живота самота е трудно
да се разкажа с няколко понятия.
Прощавай ми за дребните подробности,
с които оправдавам страховете си.
Аз търся смелост в силата на словото
да те запазя непокътнат в себе си...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бистра Малинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления за прекрасния стих!!!
  • Безспорен талант си, Бисерче!!!!!!
  • сигурно е съ-ъ-ън
    Честита Баба Марта и на теб, Жоро!
    Здраве и щастие!
    Ще ти повярвам само ,защото знам, че познаваш онзи, дето ме научи да отглеждам розите!

  • благодаря, че прочетохте!
    Честита Баба Марта на всички!
    И за всички по една роза, отгледана на края на вселената!
    Дарче- онзи мъник идва все като не го очакваш...и все задава правилните въпроси...след дъжда изгрява слънце!
  • Чета те, Бисе! Всеки път с невероятна наслада! Благодаря!!!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...