1.03.2008 г., 19:07

Отвъд думите

2.1K 1 16
"Чети ме! Още ще ти пиша..."
Яна Кременска



Прощавай ми прибързаните думи
и закъснелите със векове послания.
Детинското доверие във чудо,
след дългите пропадания някъде.
Присвитото във ъглите на устните,
когато гледам как светът старее.
Борбата на внезапното пробуждане
с неистовия навик на въртенето.
Разбирай ме, ако стоя вглъбена,
със гръб към теб,
във центъра на времето.
Заета съм да сгъвам книжни жерави.
Нали съм дъщерята на надеждата.
Старая се да не приемам нищо лично.
Кротя непримиримото в сълзите си.
Прощавай ми неволната себичност
във жаждата да те узная истински.
Усмихвай се на нежните ми спомени
и ме намирай винаги във залеза.
Накрая на вселената отглеждам рози
и виждам със сърцето си най-важното.
Откривай ме из хладното на думите,
след бягствата на дълги разстояния.
След сто живота самота е трудно
да се разкажа с няколко понятия.
Прощавай ми за дребните подробности,
с които оправдавам страховете си.
Аз търся смелост в силата на словото
да те запазя непокътнат в себе си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бистра Малинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления за прекрасния стих!!!
  • Безспорен талант си, Бисерче!!!!!!
  • сигурно е съ-ъ-ън
    Честита Баба Марта и на теб, Жоро!
    Здраве и щастие!
    Ще ти повярвам само ,защото знам, че познаваш онзи, дето ме научи да отглеждам розите!

  • благодаря, че прочетохте!
    Честита Баба Марта на всички!
    И за всички по една роза, отгледана на края на вселената!
    Дарче- онзи мъник идва все като не го очакваш...и все задава правилните въпроси...след дъжда изгрява слънце!
  • Чета те, Бисе! Всеки път с невероятна наслада! Благодаря!!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...