Отвъдният живот е непонятен
От мен вземи каквото ти потрябва.
Не ще посегна, че не съм побойник.
Лиши ме, ако искаш и от хляба,
но не посягай на човек-покойник...
Духът му ще се гърчи в силна болка,
ранен от живите човешки твари...
Да му помогна в необята аз не мога.
Безсилието страшно ме измаря...
Моля, не крадете мъртъвците!
За техния покой дори не знаем,
но сигурен съм, че ще са сърдити,
ако чрез нещо с тях се подиграем...
Нека да запалиме свещички!
Да се помолим със сърце и чувства!
Този път е отреден за всички.
Живота си с достойнство да напуснем.
Не ще посегна, че не съм побойник.
Лиши ме, ако искаш и от хляба,
но не посягай на човек-покойник...
Духът му ще се гърчи в силна болка,
ранен от живите човешки твари...
Да му помогна в необята аз не мога.
Безсилието страшно ме измаря...
Моля, не крадете мъртъвците!
За техния покой дори не знаем,
но сигурен съм, че ще са сърдити,
ако чрез нещо с тях се подиграем...
Нека да запалиме свещички!
Да се помолим със сърце и чувства!
Този път е отреден за всички.
Живота си с достойнство да напуснем.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
