valiordanov (Валентин Йорданов)
1805 1467
4 abr 2008, 7:16

Отвъдният живот е непонятен 

  Poesía » Otra
534 0 7
От мен вземи каквото ти потрябва.
Не ще посегна, че не съм побойник.
Лиши ме, ако искаш и от хляба,
но не посягай на човек-покойник...

Духът му ще се гърчи в силна болка,
ранен от живите човешки твари...
Да му помогна в необята аз не мога.
Безсилието страшно ме измаря...

Моля, не крадете мъртъвците!
За техния покой дори не знаем,
но сигурен съм, че ще са сърдити,
ако чрез нещо с тях се подиграем...

Нека да запалиме свещички!
Да се помолим със сърце и чувства!
Този път е отреден за всички.
Живота си с достойнство да напуснем.



© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрав за стиха!!!
  • Ще запомня завета ти и дано с достойнство се срещнем след много време Там... Отличен урок за нас- живите...твари...
  • Много достойно и стойностно!
    съпричастна съм...Невероятен стих!
  • Колко ли хора осъзнават, че е недостойна подигравката с човек, който не може да се защити. Страхотна идея, реализирана с чест и сила!
  • Много ми хареса основно защото на скоро ми се случи да видя нещо такова...потресе ме. И...поздрави за стиха !
  • Твърде чуждо е достойнството за повечето хора...
  • Разбирам болката ти, Вальо! Вдъхновила те е за един..невероятен стих! Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??