6 сент. 2009 г., 00:17

Овчедушие

1.3K 0 6

                                           О  В  Ч  Е  Д  У  Ш  И  Е

 

 

                                          България сдоби се с чара

                                          на забравена от Бог кошара.

                                          Овцете, броя във която

                                          намаля с темпо непознато,

                                          но с агнешко смирение

                                          всеки чака заколение.

 

                                          Изпаднали сме в състояние -

                                          сковани в страх и със мълчание

                                          гузна радост в нас прелива,

                                          щом не ний, а друг "загива"

                                          и никой никак не предвижда,

                                          че и ред за него вече  идва.

 

                                          Как забравили сме всички

                                          за хан Кубрат и “снопа съчки..."?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Добрев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...