О В Ч Е Д У Ш И Е
България сдоби се с чара
на забравена от Бог кошара.
Овцете, броя във която
намаля с темпо непознато,
но с агнешко смирение
всеки чака заколение.
Изпаднали сме в състояние -
сковани в страх и със мълчание
гузна радост в нас прелива,
щом не ний, а друг "загива"
и никой никак не предвижда,
че и ред за него вече идва.
Как забравили сме всички
за хан Кубрат и “снопа съчки..."?
© Георги Добрев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
