О В Ч Е Д У Ш И Е
България сдоби се с чара
на забравена от Бог кошара.
Овцете, броя във която
намаля с темпо непознато,
но с агнешко смирение
всеки чака заколение.
Изпаднали сме в състояние -
сковани в страх и със мълчание
гузна радост в нас прелива,
щом не ний, а друг "загива"
и никой никак не предвижда,
че и ред за него вече идва.
Как забравили сме всички
за хан Кубрат и “снопа съчки..."?
© Георги Добрев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
