О В Ч Е Д У Ш И Е
България сдоби се с чара
на забравена от Бог кошара.
Овцете, броя във която
намаля с темпо непознато,
но с агнешко смирение
всеки чака заколение.
Изпаднали сме в състояние -
сковани в страх и със мълчание
гузна радост в нас прелива,
щом не ний, а друг "загива"
и никой никак не предвижда,
че и ред за него вече идва.
Как забравили сме всички
за хан Кубрат и “снопа съчки..."?
© Георги Добрев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
