6.09.2009 г., 0:17

Овчедушие

1.3K 0 6

                                           О  В  Ч  Е  Д  У  Ш  И  Е

 

 

                                          България сдоби се с чара

                                          на забравена от Бог кошара.

                                          Овцете, броя във която

                                          намаля с темпо непознато,

                                          но с агнешко смирение

                                          всеки чака заколение.

 

                                          Изпаднали сме в състояние -

                                          сковани в страх и със мълчание

                                          гузна радост в нас прелива,

                                          щом не ний, а друг "загива"

                                          и никой никак не предвижда,

                                          че и ред за него вече  идва.

 

                                          Как забравили сме всички

                                          за хан Кубрат и “снопа съчки..."?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Добрев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...