6.09.2009 г., 0:17

Овчедушие

1.3K 0 6

                                           О  В  Ч  Е  Д  У  Ш  И  Е

 

 

                                          България сдоби се с чара

                                          на забравена от Бог кошара.

                                          Овцете, броя във която

                                          намаля с темпо непознато,

                                          но с агнешко смирение

                                          всеки чака заколение.

 

                                          Изпаднали сме в състояние -

                                          сковани в страх и със мълчание

                                          гузна радост в нас прелива,

                                          щом не ний, а друг "загива"

                                          и никой никак не предвижда,

                                          че и ред за него вече  идва.

 

                                          Как забравили сме всички

                                          за хан Кубрат и “снопа съчки..."?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Добрев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...