Овехтяло огледало
Оглеждаме се всеки божи ден
в повърхност гладка и ни отразява.
Поглеждаме витрините край нас,
които запечатват час по час
истории от профил, от анфас.
И търси всеки свое огледало,
вълшебно, прашно, ала оцеляло,
за да похвали тъй суетно его.
Дали не можем вече и без него?
Красиви сме и с чорлави коси,
и сресани, с прически, натъкмени.
Защо ли огледалото мълчи?
Сърдито ли е или уморено?
Нима не вижда колко красота
блести, крещи у нас, около нас.
Мълчи и свръща поглед, мръщи вежди
душевността ни иска да оглежда.
…
Светът ни, уважаеми читателю,
нуждае се от ново съзерцание -
на милосърдие, на състрадание.
Та вместо да оглеждаме лицата,
да видим красотата на душата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Златка Чардакова Все права защищены
