"Здравейте, пишещи братя и сестри..."

с тези думи се обръща към вас повелителката на старинните думи Довереница (Дочка Василева) и продължава:

"Темата, която предлагам на вашето внимание е: „Когато срещу мен е огледалото…” Нещо като разговор със себе си за стореното и нестореното, за мечтите, които не смеем да сбъднем от страх да не сбъркаме, за отговорностите, от които сме избягали, за всичко, което се страхуваме да изречем на глас. Когато срещу мен е огледалото, светът изглежда някак си далечен. Вселена между черното и бялото е съвестта в съмнения облечена.

Желая успех на решилите се да се включат!"

Не винаги е лесно да застанеш пред огледалото. И в пряк, и в преносен смисъл. Казвам го от личен опит и знам колко съмнения и страхове трябва да преборим понякога, за да се изправим срещу самите себе си. Аз обаче, дръзнах да видя най-гротескните си черти и това ми помогна да се вкопча в преодоляването им. И някак неусетно, ден след ден, започнах да се приемам и дори да се харесвам. 

А вие?