Овъглено сърце
646
0
0
Овъглено сърце
Иде отново чувството познато.
Май не ще дочакам слънчевото лято.
Изпепелих се подир мечта, която
тъй и не ме отведе до нечие сърце от злато.
А сърца срещнах неверни,
завистливи,
лицемерни,
похотливи,
но и диви.
Нямаше сред тях красиви.
Те, за жалост, бяха винаги край мен.
Уви, тъгувах аз, но с характер съм роден!
Тъй днес по улиците скитам
и себе си усърдно питам:
“Защо ми е сърце непомрачено,
щом моето е вече овъглено?”.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галифрей Михайлов Все права защищены
