28 мар. 2010 г., 20:24

Озарена съм

973 0 0

Озарена съм от светлина.

Коя съм аз, от где и от кога?

Душата ми, без път и без посока,

намери теб в потока на живота.

 

Намери теб, без път и без посока.

Обрулен от завистници жестоки.

С прекършени крилe и уморен.

От неверници там нейде заклеймен.

 

В миг на бурно вдъхновение

душата ми се втурна в теб.

Допусна я. Без капчица съмнение.

И полетя с мен.

 

С писъка на вятъра, разрошил огнените гриви

на своята душа!

С безвремието – откровение,

понесъл се с крилете на страстта.

 

В безумието слети, едновременно.

Озарени сме  от светлина.

От мен към теб, от теб към мен.

Изгубени за хора и за време,

поели път към вечността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Недялкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...