Mar 28, 2010, 8:24 PM

Озарена съм

  Poetry » Love
972 0 0

Озарена съм от светлина.

Коя съм аз, от где и от кога?

Душата ми, без път и без посока,

намери теб в потока на живота.

 

Намери теб, без път и без посока.

Обрулен от завистници жестоки.

С прекършени крилe и уморен.

От неверници там нейде заклеймен.

 

В миг на бурно вдъхновение

душата ми се втурна в теб.

Допусна я. Без капчица съмнение.

И полетя с мен.

 

С писъка на вятъра, разрошил огнените гриви

на своята душа!

С безвремието – откровение,

понесъл се с крилете на страстта.

 

В безумието слети, едновременно.

Озарени сме  от светлина.

От мен към теб, от теб към мен.

Изгубени за хора и за време,

поели път към вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Недялкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...