24 окт. 2007 г., 09:33

Падам...

Поэзия

937 0 9

Ангелите умират,
а хората толкова прозират.
Аз се бунтувам
срещу болката и жадувам
мойта свобода...
Падам и крещя...
Предавам се, кървейки,
в небето висейки
и се моля да падна,
на парчета да се разпадна...
Искам да се освободя
и в птица да се преродя...
Нека да летя
и после сън дълбок да заспя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

venus (Вечерница или Зорница)

Крилете са винаги в нас..дори, когато сами не ги усещаме..или не искаме да ги усетим.
Лети в мечтите си без страх!

2007-11-02T00:01:19+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Много хубаво е да летиш.
Пожелавам ти от сърце.
С обич.

2007-11-01T12:56:30+02:00
FeaR (Завинаги)

мерси на всички радвам се че ви харесва

2007-10-28T18:54:46+02:00
HighHanged (Неда )

Не е хубаво в два поредни стиха, публикувани тук, да падаш и да крещиш... но е хубаво. На 11 и аз ги пишех такива мрачни... +6

2007-10-25T17:36:34+03:00
PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

Браво, миличка!!! Пишеш много хубаво! Продължавай да твориш!!!

2007-10-24T16:43:32+03:00