24.10.2007 г., 9:33 ч.

Падам... 

  Поезия
667 0 9
Ангелите умират,
а хората толкова прозират.
Аз се бунтувам
срещу болката и жадувам
мойта свобода...
Падам и крещя...
Предавам се, кървейки,
в небето висейки
и се моля да падна,
на парчета да се разпадна...
Искам да се освободя
и в птица да се преродя...
Нека да летя
и после сън дълбок да заспя...

© Завинаги Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Крилете са винаги в нас..дори, когато сами не ги усещаме..или не искаме да ги усетим.
    Лети в мечтите си без страх!
  • Много хубаво е да летиш.
    Пожелавам ти от сърце.
    С обич.
  • мерси на всички радвам се че ви харесва
  • Не е хубаво в два поредни стиха, публикувани тук, да падаш и да крещиш... но е хубаво. На 11 и аз ги пишех такива мрачни... +6
  • Браво, миличка!!! Пишеш много хубаво! Продължавай да твориш!!!
  • Радвам се че ти ти е харесало Рени...и на мен ми е интересно как ще се развия по-нататък но само времето ще покаже
  • Лети!!!Само ти можеш да се издигнеш над...
  • наистина се надявам да го рабера някой ден...
  • Не падай,моля те!А един ден ще разбереш,че и болката е нужна...
Предложения
: ??:??