Падаща звезда
Звезди валят, целува ги земята,
превръща ги във приказни цветя.
Аз тичам по горите и полята
букет от тях за теб да набера.
Искам да прегърна синевата,
да докосна с устни вечерта,
да се слея бавно със луната
и да стана твоята звезда.
Ти да гледаш влюбено небето,
да ме милваш трепетно с очи,
аз да чувам пулса на сърцето
как със моя във едно тупти.
Навярно тук, след милион години
и аз ще бъда падаща звезда,
в небето ще се взираш ти, любими,
щастлив, че пак за тебе свети тя.
И от любов Земята ще сияе,
слънцето по-силно ще блести,
нека всичко живо да узнае,
че звездите всъщност са... души.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Доника Стоянова Все права защищены
