12 февр. 2020 г., 07:44

Падение

627 0 0

Понякога гримът ми е размазан.

Надявам се никой да не забелязва.

Понякога падам и се търкалям.

Надявам се никой да не забелязва.

 

Знам, че е въпрос на време.

Сега казват: Малко е странна.

Моля се да не забелязват

Как гримът ми се размазва.

 

Лъжа ги всеки ден, а те ми вярват,

Че всичко е наред, че аз съм си така.

Лъжа ги, че оная, дето по стълбите пада,

Не съм аз. И те ме гледат и ми вярват!

 

Гримът ми е размазан. Не защото плача.

Не защото вчера е утрешното днес.

А защото заспах с червило и спирала.

И защото се събудих в дълбините на Ада.

 

Понякога животът ми е размазан –

Вече не ме интересува това.

Дори да падам и да се търкалям,

Това е пътят, който си избрах.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Накова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....