12 февр. 2020 г., 07:44

Падение 

  Поэзия
514 0 0
Понякога гримът ми е размазан.
Надявам се никой да не забелязва.
Понякога падам и се търкалям.
Надявам се никой да не забелязва.
Знам, че е въпрос на време.
Сега казват: Малко е странна.
Моля се да не забелязват
Как гримът ми се размазва.
Лъжа ги всеки ден, а те ми вярват,
Че всичко е наред, че аз съм си така.
Лъжа ги, че оная, дето по стълбите пада,
Не съм аз. И те ме гледат и ми вярват! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Все права защищены

Предложения
: ??:??