Понякога гримът ми е размазан.

Надявам се никой да не забелязва.

Понякога падам и се търкалям.

Надявам се никой да не забелязва.

Знам, че е въпрос на време.

Сега казват: Малко е странна.

Моля се да не забелязват

Как гримът ми се размазва.

Лъжа ги всеки ден, а те ми вярват,

Че всичко е наред, че аз съм си така.

Лъжа ги, че оная, дето по стълбите пада,

Не съм аз. И те ме гледат и ми вярват!

Гримът ми е размазан. Не защото плача.

Не защото вчера е утрешното днес.

А защото заспах с червило и спирала.

И защото се събудих в дълбините на Ада.

Понякога животът ми е размазан –

Вече не ме интересува това.

Дори да падам и да се търкалям,

Това е пътят, който си избрах.