12 feb 2020, 7:44

Падение

  Poesía
625 0 0

Понякога гримът ми е размазан.

Надявам се никой да не забелязва.

Понякога падам и се търкалям.

Надявам се никой да не забелязва.

 

Знам, че е въпрос на време.

Сега казват: Малко е странна.

Моля се да не забелязват

Как гримът ми се размазва.

 

Лъжа ги всеки ден, а те ми вярват,

Че всичко е наред, че аз съм си така.

Лъжа ги, че оная, дето по стълбите пада,

Не съм аз. И те ме гледат и ми вярват!

 

Гримът ми е размазан. Не защото плача.

Не защото вчера е утрешното днес.

А защото заспах с червило и спирала.

И защото се събудих в дълбините на Ада.

 

Понякога животът ми е размазан –

Вече не ме интересува това.

Дори да падам и да се търкалям,

Това е пътят, който си избрах.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...