Feb 12, 2020, 7:44 AM

Падение

  Poetry
629 0 0

Понякога гримът ми е размазан.

Надявам се никой да не забелязва.

Понякога падам и се търкалям.

Надявам се никой да не забелязва.

 

Знам, че е въпрос на време.

Сега казват: Малко е странна.

Моля се да не забелязват

Как гримът ми се размазва.

 

Лъжа ги всеки ден, а те ми вярват,

Че всичко е наред, че аз съм си така.

Лъжа ги, че оная, дето по стълбите пада,

Не съм аз. И те ме гледат и ми вярват!

 

Гримът ми е размазан. Не защото плача.

Не защото вчера е утрешното днес.

А защото заспах с червило и спирала.

И защото се събудих в дълбините на Ада.

 

Понякога животът ми е размазан –

Вече не ме интересува това.

Дори да падам и да се търкалям,

Това е пътят, който си избрах.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Накова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...