Feb 12, 2020, 7:44 AM

Падение

  Poetry
626 0 0

Понякога гримът ми е размазан.

Надявам се никой да не забелязва.

Понякога падам и се търкалям.

Надявам се никой да не забелязва.

 

Знам, че е въпрос на време.

Сега казват: Малко е странна.

Моля се да не забелязват

Как гримът ми се размазва.

 

Лъжа ги всеки ден, а те ми вярват,

Че всичко е наред, че аз съм си така.

Лъжа ги, че оная, дето по стълбите пада,

Не съм аз. И те ме гледат и ми вярват!

 

Гримът ми е размазан. Не защото плача.

Не защото вчера е утрешното днес.

А защото заспах с червило и спирала.

И защото се събудих в дълбините на Ада.

 

Понякога животът ми е размазан –

Вече не ме интересува това.

Дори да падам и да се търкалям,

Това е пътят, който си избрах.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Накова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...