Пак...
Последен лъч корона позлатява,
а първи святка в бистрата вода,
звездата първа – пак изгрява
и утрото сама посреща, пак...
Последен лъч,
след него точно – първи
и после същото повтаря се отново,
звезди, луна – а после слънце
и същото, но на обратно, пак...
Луна... и слънце...
Звезди... и мрак...
Повтарят се във вечен кръговрат,
дори и да изпуснеш само зрънце ,
тъй, същите,
но променени малко,
ще се повторят... пак!
Водата мокра... - сутрин.
Луната хладна... - вечер
и слънцето, звездите,
ще са там...
- Земя обгръща в светло одеяло,
но никога не връщат се лъчите... пак...
Лъчите идват,
но и тук остават,
Земята се върти... върти... върти...
Все същото... различно... одеяло...
Покрива брегове и планини...!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борислав Ангелов Все права защищены
