Пак...

24.01.2008 г., 15:59 ч.

Поезия » Философска

544 0 3

Последен лъч корона позлатява,

а първи святка в бистрата вода,

звездата първа – пак изгрява

и утрото сама посреща, пак...

Последен лъч,

след него точно – първи

и после същото повтаря се отново,

звезди, луна – а после слънце

и същото, но на обратно, пак...

Луна... и слънце...

Звезди... и мрак...

Повтарят се във вечен кръговрат,

дори и да изпуснеш само зрънце ,

тъй, същите,

но променени малко,

ще се повторят... пак!

Водата мокра... - сутрин.

Луната хладна... - вечер

и слънцето, звездите,

ще са там...

- Земя обгръща в светло одеяло,

но никога не връщат се лъчите... пак...

Лъчите идват,

но и тук остават,

Земята се върти... върти... върти...

Все същото... различно... одеяло...

Покрива брегове и планини...!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.