14 апр. 2012 г., 11:28

Пак

694 0 0

Пак тъга ме обзе.
Пак плаче моето сърце.
Душата ми пак страда.
Пак болка непоносима
отвътре ме стяга.
Пак безброй сълзи се стичат
от очите ми сега.

Спомените ли са виновни
да се чувствам аз така,
или дъждът, сипещ се от небето сега.
Облаците сиви плачат
и както сълзите мои,
безброй капки дъжд се сипят
над земята в този час.

Какво да сторя?
Спомените ли да залича,
за да излекувам ранената си душа,
мъката ли от сърцето си да изтръгна,
или мислите печални да запратя надалеч.

Какво да сторя?
Може ли някой да ми каже
как от болката да се отърва,
как да излекувам своята душа
и как да накарам да спре
да плаче раненото ми сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дени Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...