Пак тъга ме обзе.
Пак плаче моето сърце.
Душата ми пак страда.
Пак болка непоносима
отвътре ме стяга.
Пак безброй сълзи се стичат
от очите ми сега.

Спомените ли са виновни
да се чувствам аз така,
или дъждът, сипещ се от небето сега.
Облаците сиви плачат
и както сълзите мои,
безброй капки дъжд се сипят
над земята в този час.

Какво да сторя?
Спомените ли да залича,
за да излекувам ранената си душа,
мъката ли от сърцето си да изтръгна,
или мислите печални да запратя надалеч.

Какво да сторя?
Може ли някой да ми каже
как от болката да се отърва,
как да излекувам своята душа
и как да накарам да спре
да плаче раненото ми сърце.