14 abr 2012, 11:28

Пак

695 0 0

Пак тъга ме обзе.
Пак плаче моето сърце.
Душата ми пак страда.
Пак болка непоносима
отвътре ме стяга.
Пак безброй сълзи се стичат
от очите ми сега.

Спомените ли са виновни
да се чувствам аз така,
или дъждът, сипещ се от небето сега.
Облаците сиви плачат
и както сълзите мои,
безброй капки дъжд се сипят
над земята в този час.

Какво да сторя?
Спомените ли да залича,
за да излекувам ранената си душа,
мъката ли от сърцето си да изтръгна,
или мислите печални да запратя надалеч.

Какво да сторя?
Може ли някой да ми каже
как от болката да се отърва,
как да излекувам своята душа
и как да накарам да спре
да плаче раненото ми сърце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дени Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...