Пак щях да се усмихвам

14 июн. 2016 г., 15:23

Поэзия » Любовная

489 0 2

Летях. Аз толкова безпаметно летях.
И все до теб от полети умирах.
Да беше ти най-черния ми грях,
пак щях да се снабдя със сили.

Пак щях да те градя в небе.
През болката на всичките години.
И щях да те помилвам от летеж,
макар до смърт да беше ме ранила.

Летях. Все толкова безпаметно летях.
И все до теб от полети умирах.
Да беше ти последния ми смях,
пак в смъртта аз щях да се усмихвам!

extreem90 (Калоян Калинов)

2016-06-16T12:03:05+03:00

Не спирай никога да пишеш! Бих могъл да напиша много дълъг коментар и да ти кажа всичко което мисля, но ти вече го знаеш! Имаш огромен талант и за мен е голяма радост, че има такива поети като теб! Невероятно! Продължавай все така! Очаквам следващото! Поздравления!
vedrina (Марина Стоянова)

2016-06-15T22:02:06+03:00

!!!!!!!!!!!!!!