14 июн. 2016 г., 15:23

Пак щях да се усмихвам

647 0 2

Летях. Аз толкова безпаметно летях.
И все до теб от полети умирах.
Да беше ти най-черния ми грях,
пак щях да се снабдя със сили.

 

Пак щях да те градя в небе.
През болката на всичките години.
И щях да те помилвам от летеж,
макар до смърт да беше ме ранила.

 

Летях. Все толкова безпаметно летях.
И все до теб от полети умирах.
Да беше ти последния ми смях,
пак в смъртта аз щях да се усмихвам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не спирай никога да пишеш! Бих могъл да напиша много дълъг коментар и да ти кажа всичко което мисля, но ти вече го знаеш! Имаш огромен талант и за мен е голяма радост, че има такива поети като теб! Невероятно! Продължавай все така! Очаквам следващото! Поздравления!
  • !!!!!!!!!!!!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...