Пак щях да се усмихвам

Poetry » Love

646 0 2

Летях. Аз толкова безпаметно летях.
И все до теб от полети умирах.
Да беше ти най-черния ми грях,
пак щях да се снабдя със сили.

Пак щях да те градя в небе.
През болката на всичките години.
И щях да те помилвам от летеж,
макар до смърт да беше ме ранила.

Летях. Все толкова безпаметно летях.
И все до теб от полети умирах.
Да беше ти последния ми смях,
пак в смъртта аз щях да се усмихвам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

extreem90 (Калоян Калинов)

Не спирай никога да пишеш! Бих могъл да напиша много дълъг коментар и да ти кажа всичко което мисля, но ти вече го знаеш! Имаш огромен талант и за мен е голяма радост, че има такива поети като теб! Невероятно! Продължавай все така! Очаквам следващото! Поздравления!

2016-06-16T12:03:05+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

!!!!!!!!!!!!!!

2016-06-15T22:02:06+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0