Пак щях да се усмихвам
Летях. Аз толкова безпаметно летях.
И все до теб от полети умирах.
Да беше ти най-черния ми грях,
пак щях да се снабдя със сили.
Пак щях да те градя в небе.
През болката на всичките години.
И щях да те помилвам от летеж,
макар до смърт да беше ме ранила.
Летях. Все толкова безпаметно летях.
И все до теб от полети умирах.
Да беше ти последния ми смях,
пак в смъртта аз щях да се усмихвам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
