Стоя пред белия лист и исках да ти кажа,
толкова много неща, но не можех да започна.
Вгледах се наоколо - около мен бе празно!
Теб те нямаше и всичко бе пусто и някак по-студено!

Погледнах към иконата, която ти ми бе подарила,
скръстих ръце и започнах да се моля!
Исках ти да си добре и да може всичко някога да свърши,
но знаех, че само времето щеше да го покаже!

И след като измолих се за твоята любов,
внезапно моят поглед се спря върху твоята снимка.
Погледнах я и се запитах: "Защо не можеш да ме обичаш!?"
И разбрах, че да съм без теб е толкова страшно!

Обичам те! Да, това не е лъжа, но ето, пак съм сам!
И пак в чашата, пълна със тъга, аз пия сам,
кръчмарят ми налива поредната чаша със твоите сълзи
и разбрах, че без теб оставам все по-сам и по-сам!

Пиян от твоите сълзи, аз тръгнах по пътя на любовта,
вървейки, исках да забравя това, че пак съм сам,
но ето, че всичко, което не очаквах, се случи,
ти се появи точно, когато звездите светиха най-красиво!