5.04.2008 г., 12:39

Пак съм сам!

1.1K 0 1
Стоя пред белия лист и исках да ти кажа,
толкова много неща, но не можех да започна.
Вгледах се наоколо - около мен бе празно!
Теб те нямаше и всичко бе пусто и някак по-студено!

Погледнах към иконата, която ти ми бе подарила,
скръстих ръце и започнах да се моля!
Исках ти да си добре и да може всичко някога да свърши,
но знаех, че само времето щеше да го покаже!

И след като измолих се за твоята любов,
внезапно моят поглед се спря върху твоята снимка.
Погледнах я и се запитах: "Защо не можеш да ме обичаш!?"
И разбрах, че да съм без теб е толкова страшно!

Обичам те! Да, това не е лъжа, но ето, пак съм сам!
И пак в чашата, пълна със тъга, аз пия сам,
кръчмарят ми налива поредната чаша със твоите сълзи
и разбрах, че без теб оставам все по-сам и по-сам!

Пиян от твоите сълзи, аз тръгнах по пътя на любовта,
вървейки, исках да забравя това, че пак съм сам,
но ето, че всичко, което не очаквах, се случи,
ти се появи точно, когато звездите светиха най-красиво!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пацо Танчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много красив стих...на границата до поетичната проза...
    много красиво и силно е чувството, което те води! Браво!
    Обичам тази романтична мъжка лирика...точно в твоя стил.
    с обич, романтично момче.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...